На 27 ноември 1919г. се подписва безспорно една от най-пагубните спогодби в цялата българска история, а именно – Ньойският договор.

В края на Първата световна война, българската държава има нещастието да е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

В края на 1919г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техния достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

В предварителните заседания на комисията, която се занимава с българския въпрос става ясно, че страната ще пострада изключително сериозно заради участието си във войната. Мерките които “великите сили” вземат се оказват твърде крайни. Самият президент на САЩ – Удро Уилсън, отявлено им се противопоставя и заявява, че подобно решение на проблема би довело само и единствено до втора световна война (така и става, през 1939г.). Той изготвя своите прословути “14 точки”, които обаче европейците не желаят да изпълнят. Това провокира и оттеглянето на Щатите от дипломатическата сцена на Европа …

Цялата статия вижте тук

Автор: Екип „Българска история“