В нашия народ освен другите обичаи и вярвания има и следните: момите спят в една тава с оръст пшеница, като слагат и вишневи и ябълкови клончета във вода. Всичко това се държи в стаята, където живеят, за да е на топло. Ако посятата пшеница поникне и се раззелени или ако клончетата цъфнат, това означава, че момата, която ги е посяла или посадила, ще се ожени за добър и работен момък.
В някои села внимават кой пръв ще постъпи на този ден дома: ако посетителят е лош човек – лошо ще е през годината за този дом, ако го знаят като добър – добре ще е.
На Св. Ана магьосниците правят магии за обиране на малкото от кравите и овцете.

Повечето от обичаите на този ден стават и в други днипрез коледните пости, главно на Андреевден, Св. Варвара, Игнажден и Бъдни вечер. Всички тия обичаи са най-обикновени гадания с новогодишен смисъл още от най-старо време. Тяхната свързаност с деня на св. Ана, с Анино зачатие се дължи именно на смисъла, който се крие в понятието “зачатие”. “Зачатие” означава начало изобщо. Народът го осмисля не само както е същинското положение зачатие у св. Ана, а и като зачатие на новата година, начало на щстието в женитбата или начало на щастието в дома.