Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая „люленки“. След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести.

През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.

Вторият ден на Великден се нарича още „разтурни понеделник“, свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.

Поздравът „Христос воскресе“ се спазва 40 дни.

„Ой, великденче — Слънчице, живота е пиленце — червено и шарено, от тебе изквачено!“ (Народна песен).

Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски – означаващ „преминаване“), е празник, който води началото си още от древността – скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.