За любителите на точната информация – красивия къс родна земя се намира на 12 км източно от град Каварна и на 60 км североизточно от Варна. Това дълго 2 км полуостровче е обозначено на картата като нос Калиакра. При ясно време отдалеко можем да забележим, че той е бил и сега е добър ориентир за крайбрежното корабоплаване. Нос Калиакра като огромен вълнолом с високите си седемдесет метрови брегове прегражда пътя на яростно връхлитащите морски вълни, родени от северния вятър. Укротява ги и превръща обширния западен залив в спокоен пристан. Намиращ се в сеизмична зона полуостровът е подложен на постоянно отмиване и разрушаване от морските вълни.Калиакра се изменя макар и бавно. Но въпреки тези промени Калиакра и някога, и сега излъчва сурова красота! Калиакра в превод от гръцки означава „красивия нос”. Преди гърците тази красота великолепно са оценили тиризите – тракийско племе. Тези най-древни обитатели на нашата земя само с една отвесна стена са можели да защитят обширна територия. Тъй като всички брегове са отвесни. Величествено издигнати на 70 метра над морето. Първата крепост носела името на жителите си – Тиризис. Намерени са свидетелства от втората половина на ІІ хилядолетие преди Христа за ролята му на естествен пристан. На морското дъно са открити каменни котви и слитък от благородни метали. Слитъкът е с формата на опъната волска кожа – размери 25х12х1, 4 см и тегло 1,455 кг – съдържа 32% злато, 18% сребро, 43% мед и малки количества сяра и никел. Предполага се, че произхожда от Египет. Слитъкът и каменните котви ни „говорят”, че местното тракийското население е било в контакти със Стария свят.

Открит е и гроб със следи от кремиране. В него освен разбита глинена урна, пепел и обгорени кости са намерени лампа, каничка, монета, повредени бронзови украшения и три златни копчета. Тъжно е от един човешки живот да остане каничка или повредено бронзово украшение, или само пепел…

Цялата статия вижте тук

Автор: Росица Жекова

Видин е град с многовековна история. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той бил един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия. По време на Втора българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб – Иван Срацимир като го коронясва за цар и той се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 до 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1444 г. Видин е бил обсаждан от Владислав Варненчик, а през 15, 16 и 17 в.е бил превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска женена за Твърдко I, негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство – Стефан Урош V. Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. През турско робство, за известно време е бил управляван самостоятелно, когато Осман Пазвантооглу е бил владетел на Видинско. Това е било от 1798 до 1807 г. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] През годините е носил последователно имената: Дунония /ІІІ в.пр.н.е./; Донавия /трак./; Бонония /рим /; Бъдин /VІІ в.-нач.ХІ в./; Бдин /ХІ в./; Бънин; Будим; Будин; Бодин /1569/; Видини /гръцки/; Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин /1669/; Видин /тур./.

Забележителностите на град Видин са уникални и неповторими. Градът разполага с три основни исторически музея. Крепост-музей Баба Вида, Музей Кръстата казарма и Музей Конака.