Тъмната материя съставлява около 80 процента от Вселената, но за нея е известно малко, включително и как е разпределена в Слънчевата система. През 2009 г. учени от университета Принстън допуснаха, че с притеглянето й от земната гравитация могат да бъдат обяснени неочаквани промени в скоростта на космически апарати, прелитащи край планетата ни.

Бен Харис от Тексаския университет в Арлинигтън използва за изследването си спътници на орбита около Земята, за да провери тази теория.

Резултатите му показват средна стойност от 0,005 до 0,008 процента по-голяма от земната маса, утвърдена от Международния астрономически съюз. Това може да бъде обяснено с диск около екватора с размери 191 км на 70 000 км.

Бен Харис обаче не е анализирал смущенията в орбитите на спътниците, дължащи се на относителността и на привличането от страна на Слънцето и Луната.

Съществуват две основни хипотези за това какво ще се случи, когато тялото премине границата, от която няма връщане – или точката, отвъд която гравитационното притегляне на черната дупка е толкова силно, че дори светлината не може да избяга. Първата хипотеза подкрепя традиционното виждане на Алберт Айнщайн, а втората се явява фундаментално нов подход, който запазва целостта на теорията на квантовата механика, пише NPR.org.

Поддръжниците на традиционния възглед смятат, че когато тялото премине фаталната граница, настъпва процес, наречен „спагетификейшън” (spaghettification), при който гравитацията се усеща повече в краката, отколкото в главата и човек ще се разтегне като спагети, преди да бъде унищожен.

Основният проблем с това обяснение е, че черните дупки (black holes) се изпаряват – или губят маса – с течение на времето, което означава, че те в крайна сметка ще изчезнат. Но информацията не може да изчезне от Вселената, съгласно основните закони на физиката, и теоретично космическите археолози ще могат да намерят „спагетизирани” останки от човека запазени във вътрешността на черната дупка (което не се случва след изпаряване).

И тук на помощ идва втората хипотеза. Подходът при нея е много по-радикален и се отклонява от физиката на Айнщайн. Според поддръжниците й, вътре в черната дупка няма пространство. Всяко нещо, вкл. човешкото тяло, се разпада напълно и безвъзвратно в буря от квантови частици.

Това обяснение запазва основните закони на физиката и гарантира, че цялата материя и информация във Вселената се поддържат постоянни. Въпреки това малцина изследователи са съгласни, че във вътрешността на черната дупка няма пространство.

Към днешна дата липсват убедителни аргументи, че черните дупки нямат вътрешност. Това прави дебата още по-важен и труден. Изследователи твърдят, че черните дупки разкъсват рамката пространство-време и никой не е в състояние да докаже обратното.

Много астрофизици смятат, че именно в тази посока ще се движи бъдещият дебат за черните дупки. С напредъка на технологиите учените несъмнено ще получат нови инструменти за изучаване на мистериозните космически структури.

Автор: Tech News.bg

2. Простиращ се на площ от 2000 км., Големият бариерен риф е най-голямата жива структура на Земята.

3. Рискът да бъдете ударен от падащ метеорит се появява веднъж на 9.300 години.

4. Ние можем да произвеждаме лазерна светлина един милион пъти по-ярка от слънчевата светлина.

5. 65% от хората с аутизъм са левичари.

6. Океанът съдържа достатъчно сол, за да покрие всички континенти на дълбочина от 500 фута.

7. Полярните мечки могат да бягат с 25 мили в час и да скачат на височина 6 фута във въздуха.

8. Преди 60-65 млн. години делфините и хората са споделяли общ прародител.

9. Обикновеният човек изяжда по случайност средно 430 малки гадинки всяка година в своя живот.

10. Ноктите на пръстите растат четири пъти по-бързо, отколкото ноктите на краката.

11. Хората, които са десняци, живеят средно с 9 години повече от левичарите.

12. Не можете да се самоубиете, ако задържите дъха си (ако го направите, докато изпаднете в безсъзнание, ще започнете да дишате отново нормално).

13. На всеки един квадратен инч от човешката кожа има 20 млн. микроскопични същества.

14. Броненосците са единствените същества различни от хората, които могат да се разболеят от проказа. Известни са случаи, когато болестта е предавана от броненосец на човек.

15. Охльовите могат да спят в продължение на 3-4 години. През този период не се нуждаят от храна.

16. Жирафите могат да живеят по-дълго без вода, отколкото камилите.

17. За да проверите дали една перла е истинска, можете да изсипите оцет върху нея – съставът на мидата ще го накара да се пени.

18. Стридите са известни с това, че могат да сменят пола си.

19. Мъжете са средно над 30% по-силни от жените в горната част и мозъкът на мъжете е по-тежък от този на жените.

20. Плаващите пясъци не убиват директно хората,тъй като обикновено изобщо не са дълбоки – това е заради факта, че е много трудно да се измъкнеш от тях, което причинява смърт от околната среда – като например излагането на студ.

Какво представлява мартеницата като ритуален предмет? Самата й форма подсказва за кодираното послание, което древният българин е искал да изпрати чрез нея. Най-простият й вариант е преплетени бял и червен конец. И другият, не по-малко популярен тип – бял и червен конец, в чиито два края висят фигурите на мъж и жена – т. нар. Пижо и Пенда.

От къде може да тръгне изследването на символиката на мартеницата? От материала за изработка, начина на употреба, символика на цветовете, символика на фигурите.

Мартеницата като магически предмет от обредния свят на българина всъщност може да ни каже много неща за предназначението си. Тази проста на пръв поглед плетеница от нишки – конци води към много препратки от различни вярвания и митологични представи за живота от древността. Преденето и усукването на нишките от вълна е свещен акт, свързван най-вече с продължителността на живота и съдбата на човека. В пантеоните на почти всички индо-европейски народи богините на съдбата са предачки /и до днес е останал изразът “нишката на живота”/. Ситуирана в този кръг от значения, на мартеницата може да се погледне като послание към неведомите сили относно именно съдбата и живота на общността и отделните й индивиди. Още повече, като се вземе предвид времето, в което тя се появява като ритуален “посланик” – ранната пролет, когато започва новият аграрен цикъл и предстои възраждане на цялата природа.

Мартениците се изработват от бял и червен вълнен конец. Значението на вълната като материя е широко изследвано от етнографите ни и схващането за силното й знаково и обредно значение е неоспоримо. С червен вълнен конец се завързват китките, с него се правят знакови шевици, а най-голямо приложение има в магическата символика – против уроки и т.н.

Вълната е еквивалент на средното пространство, а също носи способността на медиатор между световете. Тя се схваща като междинна материя с характеристиките си на принадлежност, и към хаоса, и към култивирания от човека космос. С животинския си произход тя е част от дивото – долното. Но с преминаването й през облагородяващите процеси на човешкия труд – предене, плетене, боядисване и т. н. тя е вече знак за космизиран хаос. Вълната е вторият елемент в троицата – лен = горно/свято, вълна = света на земните, кожа = долния свят /хаоса/. Интересни изследвания има в този смисъл около начина на обличане на древните българи – ленена риза /свързвана с най-святите моменти от живота на човека – кръщение, сватба, смърт/, вълнени горни дрехи /видимият облик/ и кожени елеци и кожуси /обточени с кожа краища на дрехите с предпазна функция/. Това е може би тема за друго изследване, но според мен може да се свърже с троичния състав на човека – дух, душа и тяло. Може би подобно послание има и в тройните ковчези, в които са погребвани египетските мумии – като прехода от свято към по-примитивно е именно от вътре на вън /злато – дърво – камък/.

Задължително трябва да се обърне внимание на символиката на цветовете …

Цялата статия вижте тук

Автор: Ася Василева, етнолог