Палеонтолози откриха в Белгия около 250 фрагмента от бозайник, който може да се окаже най-старият от познатите до момента на Земята. Животното обитавало нашата планета преди около 55 милиона години.
Учените са го нарекли Dormaalocyon latouri. Външно животното прилича на нещо средно между пума и катерица. Dormaalocyon latouri не е имал големи размери: възрастният представител тежи от 0,5 до 1 килограм, бил е в състояние да се катери по дърветата и се е хранил с насекоми и дребни животни.
По всяка вероятност именно от него са произлезли голяма част от съвременните хищници, по-специално семействата на котките и кучетата.
Експерти на NASA се опасяват, че през последните десетилетия слънцето не е особено активни. Ако това продължава, светът е заплашен не от глобално затопляне, а от нов ледников период.
Всичко се дължи на факта, че феноменът смяна на магнитните полюси на слънцето, който трябваше да се случи още през 2012 г., се състоя с година закъснение. Веднъж на около 11 години слънчевите полюси постепенно отслабват, избледняват и след това се появяват отново, но със сменени полюси.
Земляните не усещат това, защото процесът е много бавен и стабилен, което го прави ненатрапчив.
Анализ на орбитите на GPS спътници показа, че Земята е по-тежка, отколкото се предполагаше, заради ореол от тъмна материя, съобщи сп. „New Scientist“.
Тъмната материя съставлява около 80 процента от Вселената, но за нея е известно малко, включително и как е разпределена в Слънчевата система. През 2009 г. учени от университета Принстън допуснаха, че с притеглянето й от земната гравитация могат да бъдат обяснени неочаквани промени в скоростта на космически апарати, прелитащи край планетата ни.
Бен Харис от Тексаския университет в Арлинигтън използва за изследването си спътници на орбита около Земята, за да провери тази теория.
Резултатите му показват средна стойност от 0,005 до 0,008 процента по-голяма от земната маса, утвърдена от Международния астрономически съюз. Това може да бъде обяснено с диск около екватора с размери 191 км на 70 000 км.
Бен Харис обаче не е анализирал смущенията в орбитите на спътниците, дължащи се на относителността и на привличането от страна на Слънцето и Луната.
