1 Януари – Народът слага началото на календарната си година в зависимост не само от астрномически особенсоти. У нас като “Нова година” се счита и първи септември (Св. Симеон), и Андреевден, и Игнажден, и Св. Васил, и други дни. Общопризнаваната е 1 януари, който съвпада със Св. Васил Велики.

Това е забележителен обичай, който е най-отличителният за народната Нова година, а това е “сурвакането”. За сурвакането няколко дена още преди Нова година във всяка къща, в която има момчета – от 3-4 годишни до 15-16 годишни се приготвят свежи дрянови пръчки. За тази цел момчетата ходят нарочно в гората. Въпреки силния студ по това време, момчетата въоръжени с ножове и секирчета, заминават шумно и донасят надвечер цели снопчета с едри напъпили дреновици. Грижата пък на майките, бабите или сестрите е да изплетат една от тия пръчки, като превиват клончетата им на венчета, накичват ги с червени вълнени конци, с едри и снежнобели пукани царевици, със сребърни и дръги парички, на някои места и с мънички като пръстени и монети кравайчета. Така накичените пръчки се наричат “сурвачки”. Никакъв подарък за малкото момченце на село не е по-приятен от една хубаво накичена сурвачка.
Сутринта на Нова година всяко момче удря по няколко пъти със сурвачката майка си, татко си и всички домашни (роднини) с дълго пожелание:

Сурва, сурва година!
Весела година,
Пълен клас на нива,
Жълт мамул на леса,
Червено грозде на лоза,
И жълта дюла в градина,
Пълна кесия с пари…
Сурва, сурва година,
И до година със здраве!

Тази пълна със съдържание благословия бива и по-кратко и по-дълго казвана. Във всеки случай, чрез нея, чрез устата на малкото момче, народът дава израз на най-съществената си мечта – хлябът и продоволстието. Понякога на малодетните се пожелава и “малко момченце в люлка”, и други по-малко или повече интимни пожелания. За едно такова сурвакане малкият сурвакар получава като награда някаква пара (монета) или пък нарочно приготвено кравайче.