Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки“ – тъй се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.

За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква – „тиквеник“ с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно, и няма да я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването“.

За „отговяване“ хората се подготвят още от Никулден. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва наниза на прохладно под стрехата да съхнат. За Коледа врабците стават сухи чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце – на момичетата крилце, а на момчетата – копанче, за да се „смърсят“, след което могат да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.