На 1 май светът отбелязва Деня на труда и международната работническа солидарност. В България този ден е обявен за официален и неработен, а мнозина от вас навярно все още си спомнят за мащабните манифестации, провеждани в редица български градове преди 1989 година. Странно или не обаче, корените на празника и това защо той се отбелязва на 1-ви май нямат нищо общо нито със Съветския съюз, нито дори с Русия или която и да било страна, често асоциирана със социализма. В следващите редове ще ви запознаем по-детайлно с историята на празника и традициите, свързани с него.
Зараждането на празника ни отвежда в края на 19-ти век, далеч далеч от Европа – в САЩ. Именно в капиталистическа Америка през този период работниците се борят за намаляване на работния ден и цялостно подобряване на условията на труд. Създаването на профсъюзните улеснява организацията на хората и упражняването на натиск върху политическия елит и постепенно става ясно, че нещата рано или късно ще се променят. Това обаче няма как да се случи без серия от протести и стачки, които да докажат готовността на работниците да защитават своите искания. На 1-ви май 1886 г., в САЩ, Чикаго, профсъюзите провеждат провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 хил. работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След няколкодневни протести полицията в крайна сметка разпръсква протестиращите с цената на над 200 ранени и поне четирима убити. Това нагнетява допълнително напрежението и на последния протест на 4-ти май е хвърлена бомба сред полицаите, която причинява смъртта на един служител на реда, а други шестима биват ранени.
Цялата статия вижте тук
Автор: Екип „Българска история“