Град Видин е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботният комплекс, който през 2012г. ще бъде заменен от втори мост на реката – Мост Видин-Калафат. Срещу Видин е разположен румънският град Калафат. Видин е най-големият град в близост до българския природен феномен Белоградчишките скали и пещерата Магура. Координати: 43.985624 N, 22.877313 E

Видин е град с многовековна история. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той бил един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия. По време на Втора българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб – Иван Срацимир като го коронясва за цар и той се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 до 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1444 г. Видин е бил обсаждан от Владислав Варненчик, а през 15, 16 и 17 в.е бил превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска женена за Твърдко I, негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство – Стефан Урош V. Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. През турско робство, за известно време е бил управляван самостоятелно, когато Осман Пазвантооглу е бил владетел на Видинско. Това е било от 1798 до 1807 г. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] През годините е носил последователно имената: Дунония /ІІІ в.пр.н.е./; Донавия /трак./; Бонония /рим /; Бъдин /VІІ в.-нач.ХІ в./; Бдин /ХІ в./; Бънин; Будим; Будин; Бодин /1569/; Видини /гръцки/; Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин /1669/; Видин /тур./.

Забележителностите на град Видин са уникални и неповторими. Градът разполага с три основни исторически музея. Крепост-музей Баба Вида, Музей Кръстата казарма и Музей Конака.