Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.
Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая „люленки“. След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести.
През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.
Вторият ден на Великден се нарича още „разтурни понеделник“, свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.
Поздравът „Христос воскресе“ се спазва 40 дни.
„Ой, великденче — Слънчице, живота е пиленце — червено и шарено, от тебе изквачено!“ (Народна песен).
Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски – означаващ „преминаване“), е празник, който води началото си още от древността – скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.
