Но какво остана от мечтите за светло бъдеще с европейски мащаби? Отговорите търсят политологът Даниел Смилов и американският бизнесмен Кенет Лефковиц.

„Когато дойдох в България преди близо 20 години, мечтите на хората бяха съвсем екзистенциални – повечето бяха много бедни и се стремяха единствено към по-прилични доходи. Разбира се, между началото на 90-те и сега има голяма разлика – България не е богата страна, но е видимо по-богата спрямо началото на прехода“, казва Кенет Лефковиц, който управлява базирана в България американска консултантска компания.

Големият провал на прехода

„Това, което България не успя да направи през последните две десетилетия, е изграждането на модерни институции. Развитието в инфраструктурата и в частния сектор е факт, но българските институции не са много по-компетентни и реформирани от състоянието, в което ги завари промяната сред 1989″, резюмира Кенет Лефковиц дългогодишната си борба с бюрокрацията в България.

Според него на днешна България ѝ липсва качествен елит. „Независимо от многобройните злини, които е причинил комунизмът, в управленската му система е бил формиран деен и сравнително способен елит, макар и зависим от Държавна сигурност. Подборът на кадрите не е бил естествен, но все пак е имало подбор. За съжаление впоследствие не се появи достатъчно подготвен елит, който да смени пионките на старата система и заложения в тях начин на мислене“, констатира Лефковиц. Той признава, че възпитаници на западни университети са успели да заемат добри места в българския бизнес и в централната администрация, но въпреки това кадровият проблем сред политическата класа продължава да тежи.

България – място за релакс

„В България най-много ме дразни ширещото се пренебрежение към законите и правилата. Пред дома ми, например, има пешеходна пътека, на която редовно се паркират коли. Когато направя забележка на нарушителите, ми казват, че не те, а аз нарушавам добрия тон. Навярно и на България, както на евреите на Мойсей, ще са нужни 40 години скитане в пустинята, докато нещата се оправят с идването на нови поколения, които да не са обременени със стари привички.

Добрата новина е, че българите оставиха зад гърба си повече от половината от тези години. Другото добро е, че младите вече не само бягат от родината си – някои от емигрантите се завръщат. Назначил съм в моята фирма доста млади и образовани българи, върнали се от САЩ и Западна Европа“, разказва Кенет Лефковиц.
Той не крие, че част от завърналите се не издържат и пак поемат навън. „Аз останах, защото съм упорит и не се отказвам лесно. Да се работи в България е много трудно, но прекарването на свободното време е много приятно, поне за чужденците. Животът на българите е по-спокоен, а за мен е направо релаксиращ, ако го сравня с делниците в западните мегаполиси“, твърди американският бизнесмен.
Сред проблемите на прехода особено значим, според Кенет Лефковиц, е сривът в свободата на медиите. „Пропадането на медиите в България се дължи на пресичането на пътищата на четвъртата власт с икономически интереси под сянката на Държавна сигурност и на ДАНС. Това е изключително опасно явление. В моята родина САЩ властта на тайните служби също поражда много въпросителни, но при нас тази власт поне видимо не е замесена с медиите“, посочва Лефковиц.

Демокрацията вече е с по-високо качество

Фактът, че медийната независимост и свободата на словото в България бележат тежко отстъпление в сравнение с първите години след падането на тоталитарния режим, се потвърждава и от анализа на политолога Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Той обаче отрича конспиративната теория за българския преход и смята, че периодично спохождащите България кризи не са безкрайно връщане в изходна позиция.

Все пак протестите в годините след 10 ноември 1989 непрекъснато променяха своите искания. От демонстрации за смяна на системата, през 1997 те прераснаха в искания за промяна в геостратегическата ориентация на България към Европейския съюз и НАТО. Днешните протести пък са за морал в политиката, против обвързаността между партии и корпорации и срещу засилващата се медийна несвобода. Става дума вече не просто за демокрация, а за демокрация с по-високо качество“, отбелязва Смилов.
Системата има нужда от рестарт

Политологът е убеден, че през изминалия почти четвърт век в България е могло да бъде свършено много повече за изграждането на правовата държава и на по-добър стандарт на живот. „Притеснението ми е свързано най-вече със скоростта на промените. Губенето на време продължи и след влизането ни в Европейския съюз. Вместо прогрес, в много области отбелязахме не само застой, но и регрес. Сянката на популизма не отмина и България. Тя и сега ни причинява нови загуби на време и срив в темповете на промените към по-добро. Най-тревожното в случая не е доброто здраве на силите, които не желаят реформите да се случат, а огъването и срива на българските проевропейски партии, които трябваше да донесат и утвърдят чаканите промени“, констатира експертът от Центъра за либерални стратегии.

На базата на тази „диагноза“ Смилов се обявява за рестарт на политическата система в България – защото за решаването на тежки проблеми като демографския срив и бедността, трябва да бъде генерирана вълна на доверие към устоите на държавата и нейните институции. „Ако през последните 24 години успяхме да научим нещо, то е да не признаваме авторитети и да работим срещу тях. Не можахме обаче да разберем как се формират демократични авторитети и най-вече – как да ги утвърдим и да им дадем нашето доверие. Липсата на такива авторитети ни изправя пред невъзможността да се справим с тежки ситуации и да имаме дългосрочни планове за развитието на България. С една дума – нужен е рестарт и на системата, и на доверието към нея“, заключава политологът.

Прочети цялата статия тук