Какво представлява мартеницата като ритуален предмет? Самата й форма подсказва за кодираното послание, което древният българин е искал да изпрати чрез нея. Най-простият й вариант е преплетени бял и червен конец. И другият, не по-малко популярен тип – бял и червен конец, в чиито два края висят фигурите на мъж и жена – т. нар. Пижо и Пенда.

От къде може да тръгне изследването на символиката на мартеницата? От материала за изработка, начина на употреба, символика на цветовете, символика на фигурите.

Мартеницата като магически предмет от обредния свят на българина всъщност може да ни каже много неща за предназначението си. Тази проста на пръв поглед плетеница от нишки – конци води към много препратки от различни вярвания и митологични представи за живота от древността. Преденето и усукването на нишките от вълна е свещен акт, свързван най-вече с продължителността на живота и съдбата на човека. В пантеоните на почти всички индо-европейски народи богините на съдбата са предачки /и до днес е останал изразът “нишката на живота”/. Ситуирана в този кръг от значения, на мартеницата може да се погледне като послание към неведомите сили относно именно съдбата и живота на общността и отделните й индивиди. Още повече, като се вземе предвид времето, в което тя се появява като ритуален “посланик” – ранната пролет, когато започва новият аграрен цикъл и предстои възраждане на цялата природа.

Мартениците се изработват от бял и червен вълнен конец. Значението на вълната като материя е широко изследвано от етнографите ни и схващането за силното й знаково и обредно значение е неоспоримо. С червен вълнен конец се завързват китките, с него се правят знакови шевици, а най-голямо приложение има в магическата символика – против уроки и т.н.

Вълната е еквивалент на средното пространство, а също носи способността на медиатор между световете. Тя се схваща като междинна материя с характеристиките си на принадлежност, и към хаоса, и към култивирания от човека космос. С животинския си произход тя е част от дивото – долното. Но с преминаването й през облагородяващите процеси на човешкия труд – предене, плетене, боядисване и т. н. тя е вече знак за космизиран хаос. Вълната е вторият елемент в троицата – лен = горно/свято, вълна = света на земните, кожа = долния свят /хаоса/. Интересни изследвания има в този смисъл около начина на обличане на древните българи – ленена риза /свързвана с най-святите моменти от живота на човека – кръщение, сватба, смърт/, вълнени горни дрехи /видимият облик/ и кожени елеци и кожуси /обточени с кожа краища на дрехите с предпазна функция/. Това е може би тема за друго изследване, но според мен може да се свърже с троичния състав на човека – дух, душа и тяло. Може би подобно послание има и в тройните ковчези, в които са погребвани египетските мумии – като прехода от свято към по-примитивно е именно от вътре на вън /злато – дърво – камък/.

Задължително трябва да се обърне внимание на символиката на цветовете …

Цялата статия вижте тук

Автор: Ася Василева, етнолог