8,2% повече българи и чужденци ще почиват в зимните ни курорти през 2014 г.

Според Ботев, целта на МИЕ е ръст от 3% на заетостта на легловата база. Очаква се и увеличение на приходите с около 2% и ръст на посещенията от чужденци с 4%.

Според Бранимир Ботев обаче броят на туристите ще надвиши заложените прогнози.

Последните анализи на световната ски асоциация показват, че България има възможност за петкратно увеличение на потенциала си за ски туризъм.

В момента страната ни е четвъртата най-желана зимна дестинация за Европа. „Хубавото е, че България предлага много разнообразни туристически продукти“, казва още Ботев.

13,6% от БВП на страната се формират от туризма, добавя зам.-министърът на икономиката.

32 969 туристи са посетили крепостта „Баба Вида” във Видин през 2013 година, съобщиха пред медиите от историческия обект. 8 703 от посетителите са чужденци. Учениците и студентите, разгледали средновековната крепост, са 7 293-ма. Туристите са се увеличили с около 4 000 души в сравнение с 2012 година. Тогава посещенията в емблематичния за Видин исторически обект са били около 29 000. Зимата е по-слаб сезон, казаха още от обекта.

Това се потвърждава и от статистиката за туристическия поток през месец декември 2013 година, когато посетителите са били около 400. Цените за вход в историческия обект през 2014 година се запазват. Билетът за възрастни е 4 лева, а за учащи – 2 лева. 30 лева струва обиколката на историческите обекти във Видин, която се предлага от миналата година.

Тя включва крепостта „Баба Вида”, историческите музеи, синагогата, митрополията и джамията във Видин.

За да покажем, че отношението на чужденците към България може да бъде и много уважително и приятелско, сме задали някои въпроси дна един германец, който е имал много близък досег до България. Въпреки че не е спестена критика, неговата цялостна представа за България и българското изобислтва от положителни примери, които ние трудно можем да забележим в ежедневието си. Четейки отговорите, ще усетите колко искрени и директни са те, типично по германски.

Казвам се Филип Палм и съм на 22 години. Роден съм през 1991 в немската провинция Северен Рейн- Вестфалия. След завършването на гимназия през 2010 проведох т.нар. „Свободноизбираема социална година“ в гимназия „Асен Златаров“ в Хасково, България вместо военна служба или общественополезен труд. В момента следвам международен бизнес и култура с изучаване на чужди езици в Хайлброн, Баден Вюртемберг …

Цялото интервю вижте тук

Автор: Екип „Българска история“

Северозападният регион е най-близката територия на България до Централна и Западна Европа. През него преминава най-краткият път от р. Дунав до Беломорието. Съвременното му геополитическо положение е потенциален ресурс за икономическото и културното му развитие. Северозападният регион се индустриализира значително по-късно, което се отразява върху темповете на стопанското му развитие и е причина за диспропорциите между трите сектора на стопанството му. По територия, брой на населението, икономически потенциал и произведен БВП регионът е на последно място в страната. Той има сериозни демографски и социални проблеми. В неговия обхват са включени 3 административни области – Видинска, Врачанска и Монтана.

Североизточният придунавски регион заема част от Североизточна България. Предимствата за неговото развитие са: транспортно-географското положение, включително широкият излаз на р. Дунав, благоприятните почвено-климатични условия за развитие на интензивно аграрно стопанство. Характерна особеност на региона е по-добре развитата в стопанско отношение крайбрежна част и по-изостаналата вътрешна част. В териториалния му обхват са включени 4 области с центрове Русе, Силистра, Разград и Търговище.

Североизточният приморски регион е с широк излаз към Черно море. Той обединява областите с центрове Варна, Добрич и Шумен. Крайбрежието и гр. Варна са притегателни зони за населението от вътрешността на региона. Инфраструктурата и селищната мрежа са по-добре развити в сравнение със северната му част. Единствено в тази част от черноморския шелф на страната се добиват полезни изкопаеми.

Югоизточният регион обединява три административни области с центрове Бургас, Сливен и Ямбол. Той е единственият в Южна България, който на север има контактни зони с три региона.

Територията на региона заема част от Южна Централна България. С усвояването на лигнита в Маришкия басейн, с добива на полезни изкопаеми в Източните Родопи и развитието на обработващи и обслужващи отрасли в градовете и в по-големите села регионът получи по-голяма икономическа самостоятелност. В неговия обхват се включват областите с центрове Стара Загора, Хасково и Кърджали. Важна особеност е, че регионът е единственият в Южна България, който има гранични пунктове с Гърция и Турция.

Западният Тракийско-Родопски регион заема част от Южна Централна България. Територията му се отличава със следните особености: значителен природен и стопански потенциал; ясно изразена север-юг зонална специализация в аграрното стопанство; съсредоточаване на населението и производствените мощности в ивица около р. Марица и силно влияние на гр. Пловдив върху съседните територии. В региона са включени 3 административни области с центрове – Пловдив, Пазарджик и Смолян.

Югозападният регион изпълнява централни административноуправленски и разпределителни функции в страната. Независимо че той заема периферните югозападни части на България, неговото местоположение на Балканския полуостров е изключително важно, стратегическо, което благоприятства трансграничното сътрудничество. Няма друг регион в страната, който да граничи с 3 съседни държави. Особеното място и функции на региона се определят от разположението на столичния град в него. По територия, брой население, степен на урбанизираност и индустриализация Югозападният регион заема първо място в страната. В неговия обхват са включени 5 административни области – гр. София, Софийска, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска.

Автор: Знам БГ

Но какво остана от мечтите за светло бъдеще с европейски мащаби? Отговорите търсят политологът Даниел Смилов и американският бизнесмен Кенет Лефковиц.

„Когато дойдох в България преди близо 20 години, мечтите на хората бяха съвсем екзистенциални – повечето бяха много бедни и се стремяха единствено към по-прилични доходи. Разбира се, между началото на 90-те и сега има голяма разлика – България не е богата страна, но е видимо по-богата спрямо началото на прехода“, казва Кенет Лефковиц, който управлява базирана в България американска консултантска компания.

Големият провал на прехода

„Това, което България не успя да направи през последните две десетилетия, е изграждането на модерни институции. Развитието в инфраструктурата и в частния сектор е факт, но българските институции не са много по-компетентни и реформирани от състоянието, в което ги завари промяната сред 1989″, резюмира Кенет Лефковиц дългогодишната си борба с бюрокрацията в България.

Според него на днешна България ѝ липсва качествен елит. „Независимо от многобройните злини, които е причинил комунизмът, в управленската му система е бил формиран деен и сравнително способен елит, макар и зависим от Държавна сигурност. Подборът на кадрите не е бил естествен, но все пак е имало подбор. За съжаление впоследствие не се появи достатъчно подготвен елит, който да смени пионките на старата система и заложения в тях начин на мислене“, констатира Лефковиц. Той признава, че възпитаници на западни университети са успели да заемат добри места в българския бизнес и в централната администрация, но въпреки това кадровият проблем сред политическата класа продължава да тежи.

България – място за релакс

„В България най-много ме дразни ширещото се пренебрежение към законите и правилата. Пред дома ми, например, има пешеходна пътека, на която редовно се паркират коли. Когато направя забележка на нарушителите, ми казват, че не те, а аз нарушавам добрия тон. Навярно и на България, както на евреите на Мойсей, ще са нужни 40 години скитане в пустинята, докато нещата се оправят с идването на нови поколения, които да не са обременени със стари привички.

Добрата новина е, че българите оставиха зад гърба си повече от половината от тези години. Другото добро е, че младите вече не само бягат от родината си – някои от емигрантите се завръщат. Назначил съм в моята фирма доста млади и образовани българи, върнали се от САЩ и Западна Европа“, разказва Кенет Лефковиц.
Той не крие, че част от завърналите се не издържат и пак поемат навън. „Аз останах, защото съм упорит и не се отказвам лесно. Да се работи в България е много трудно, но прекарването на свободното време е много приятно, поне за чужденците. Животът на българите е по-спокоен, а за мен е направо релаксиращ, ако го сравня с делниците в западните мегаполиси“, твърди американският бизнесмен.
Сред проблемите на прехода особено значим, според Кенет Лефковиц, е сривът в свободата на медиите. „Пропадането на медиите в България се дължи на пресичането на пътищата на четвъртата власт с икономически интереси под сянката на Държавна сигурност и на ДАНС. Това е изключително опасно явление. В моята родина САЩ властта на тайните служби също поражда много въпросителни, но при нас тази власт поне видимо не е замесена с медиите“, посочва Лефковиц.

Демокрацията вече е с по-високо качество

Фактът, че медийната независимост и свободата на словото в България бележат тежко отстъпление в сравнение с първите години след падането на тоталитарния режим, се потвърждава и от анализа на политолога Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Той обаче отрича конспиративната теория за българския преход и смята, че периодично спохождащите България кризи не са безкрайно връщане в изходна позиция.

Все пак протестите в годините след 10 ноември 1989 непрекъснато променяха своите искания. От демонстрации за смяна на системата, през 1997 те прераснаха в искания за промяна в геостратегическата ориентация на България към Европейския съюз и НАТО. Днешните протести пък са за морал в политиката, против обвързаността между партии и корпорации и срещу засилващата се медийна несвобода. Става дума вече не просто за демокрация, а за демокрация с по-високо качество“, отбелязва Смилов.
Системата има нужда от рестарт

Политологът е убеден, че през изминалия почти четвърт век в България е могло да бъде свършено много повече за изграждането на правовата държава и на по-добър стандарт на живот. „Притеснението ми е свързано най-вече със скоростта на промените. Губенето на време продължи и след влизането ни в Европейския съюз. Вместо прогрес, в много области отбелязахме не само застой, но и регрес. Сянката на популизма не отмина и България. Тя и сега ни причинява нови загуби на време и срив в темповете на промените към по-добро. Най-тревожното в случая не е доброто здраве на силите, които не желаят реформите да се случат, а огъването и срива на българските проевропейски партии, които трябваше да донесат и утвърдят чаканите промени“, констатира експертът от Центъра за либерални стратегии.

На базата на тази „диагноза“ Смилов се обявява за рестарт на политическата система в България – защото за решаването на тежки проблеми като демографския срив и бедността, трябва да бъде генерирана вълна на доверие към устоите на държавата и нейните институции. „Ако през последните 24 години успяхме да научим нещо, то е да не признаваме авторитети и да работим срещу тях. Не можахме обаче да разберем как се формират демократични авторитети и най-вече – как да ги утвърдим и да им дадем нашето доверие. Липсата на такива авторитети ни изправя пред невъзможността да се справим с тежки ситуации и да имаме дългосрочни планове за развитието на България. С една дума – нужен е рестарт и на системата, и на доверието към нея“, заключава политологът.

Прочети цялата статия тук