Най-често служебните връзки с ръководството насочват практиците към строго определен стил на работа. В повечето организации хората, които вземат решенията, се придържат към подход, основан на видими и количествено измерими данни. Този стил се корени в потребностите на частната инициатива – организациите трябва да действуват в рамките на ограничените си ресурси и затова директорите не поемат рискове. Но данните, които иначе са подходящи за графики и таблици, не винаги са приложими към измерването на връзките с обществеността, налагащо по-широк поглед върху тях. Културните измерения на ситуацията, историческите особености и дори морално-етичните съображения трябва да се вземат предвид, когато се разработва реалистична програма за връзки с обществеността.
Такива параметри не се поддават на точно измерване, но би било пагубно да се пренебрегват само защото не са така лесни, както количествените показатели. Управленският подход (когато се прилага към връзките с обществеността) се основава на схващането, че обществените явления могат да се разберат чрез набор статистически данни, но дали наистина е така? Резултатите от изследването на връзките с обществеността обикновено се представят на ръководството в таблици с редове и колонки. Редовете могат да представляват например образователното равнище, а колонките -културните интереси. Ако таблицата показва, че висшистите предпочитат печатните материали пред телевизията, какво означава това? Невъзможно е да се разкрие значението на този факт. Категорията „висшисти” включва както хора, завършили секретарски курсове, така и философи, а в групата на „печатните материали” влизат както текстове с политически анализи, така и отявлено порнографски списания. По същия начин групирането според доходите често се използува за статистически анализи. Но в категорията с доход между десет и дванадесет хиляди лири биха могли да попаднат и университетски преподаватели, и наемни убийци. От таблиците с количествени показатели може в края на краищата да се нарисува огромен цифров портрет на света – наистина впечатляващ, но мъртъв. Портретът ще се основава на информация вместо на знания – мозайка от противопоставени фрагменти.
Хората, които вземат решения, твърдят, че фрагментите са просто суров материал за тълкуване, но тълкуването се ограничава от вида на събраните данни и гледната точка при подбора. Те като правило откриват не логическите, а емпиричните връзки и рядко се интересуват от теоретичните основи. Това не е учудващо и не е изцяло в тяхна вреда. В крайна сметка организацията трябва да оцелее в света на конкуренцията. За поддържането на конкурентноспособността имат значение скоростта и точността. Тънкостите и нюансите са аморфни и не се вписват изцяло в анализа на разходите и приходите. Въпреки всичко такъв стил е ограничителен. Той може да служи на практиците в качеството им на служители на ръководството, но не е достатъчен за самостоятелна практика в областта на връзките с обществеността.
Автор: Маркетинг БГ
