В днешно време българите имат възможността да посетят множество архитектурно—етнографски комплекси. Там те могат да се потопят в бита, културата и ежедневието на българите от миналото, но може би най-голямо впечатление на посетителите на една автентична селска къща биха направили ръчно тъканите черги и китеници, украсени с разноцветни шарки и орнаменти, уникални за всеки дом.

Тъкачеството (занаят за изработване на тъкани, предназначени за облекло, постелки, завивки и други) е с многовековни корени по българските земи, отвеждащи ни още в далечното VI – V хилядолетие преди Христа. Тъкачната сръчност българинът е получил от етносите, съставляващи българската държава – славяни и прабългари, но той също заварил и древната тъкаческа култура на причерноморските гърци и траките, също влизащи в състава на българския народ. Смята се, че тъкачеството се е появило благодарение на скотовъдството. В миналото във всяка българска къща е имало тъкачен стан, а занаятът се е предавал от поколение на поколение- от майка на дъщеря и от баба на внучка. Момичето израствало около стана, а когато достигнело определена възраст то започвало изработването на своя чеиз (дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си). Освен че са придавали уют на дома, изработените изделия и тъкани са съществен дял от народната жилищна култура, ценен източник за изучаване не само на материалния, но и на духовния бит на човека по онова време.

Цялата статия прочетете в Българска история